От Трън та на ... Руй ( season final )

Повлиян от мега сериалите по различните телевизии, реших че е време да сложа край на пътеписа си за Руй. Не защото не беше готино, а защото наистина тази година успях да сложа точка :-) Ето как стана това:

В началото на юни, (или беше юли)  решихме да направим малък поход заедно със 'зайците'. Речено сторено. Отправихме се към Руй, като подходящ първи връх за 6-7 годишни хлапета. От пътеписите бяхме научили, че в зависимост от пътя, който се поемем разстоянието е между 14 до 18 км отиване и връщане с около 1000 м денивелация. (Отличен за хлапета на тази възраст). Хубавото е че на 2/3 от разстоянието се намира една хижа, която може да предложи подслон при нужда.

И така отправихме сме към заветният връх през един хубав слънчев ден, в промеждутъците от порои, на които бе свидетел нашето отечество през тази година. Следващите няколко снимки са от този прекрасен ден:

Тъкмо успяхме да стигнем до хижата и да хапнем, когато бяхме връхлетени от проливен дъжд. Бяхме късметлии, защото се скрихме там. Но от друга страна, не успяхме да стигнем да върха.

Което между другото не беше зле, защото малчуганите се бяха уморили и една атака на върха би означавало носене на конче надолу за техните бащи, които поради възраста си имат проблеми с коленете. А проблемите както знаеме обичат пътя надолу, не нагоре ....

Та дъжда ни спаси... този път ...

Отчитайки, разочарованието обзело нашият сплотен колектив от неуспехът на операцията, реших, че този връх ще падне тази година. В резултат на което, издебнах малък промеждутък от време характеризиращо се с липса на дъжд и поех при първа сгода отново сам нагоре ...

Изкачването без малчуганите е леко скучно, но значително по-бързо. За този поход мога само да кажа че освен интересен е и поучителен. Разбрах защо въпреки че има слънце, може да ти бъде много студено в планинанта. Вятърът бе пронизващ и облаците буквално се гонеха по небето. Не беше чудно че по целият маршрут видях един единствен човек, който имаше работа - косеше. Други заблудени планинари не се намериха ...

Ето няколко снимки от този незабравим за мен ден:

В заключение:

 А. Добре е да се обадите на гранична полизия _преди_ да започнете с изкачването, ако не то бъдете благоразумни и си носете личните карти в това пътешествие.

 Б. Маршрутът до хижата е добър за 6-8 годишни деца. Не се притеснявайте за тях, а за себе си :-) 

 В. Дори и accuweather или синоптик.бг да казват че времето е добро и слънчево, проверявайте прогнозата за ветревете. Ако ви мързи, носете си много топли дрехи дори в разгара на лятото

И така равносметката:

2 години и 4 пътувания 'до там и обратно' за нито едно от което не съжалявам :-)  Надявам се и тези от Вас които някога ще минат по тези места, да намерят нещо за себе си. 

Така както аз успях....

КРАЙ ....

От Трън та на ... Руй (част 2)

Минаха две седмици от предишният ми пост и вероятно вече сте забравили докъде бях стигнал, затова на бързо нека резюмирам:

Тръгнах рано от София на проучвателна мисия в ройона на Трън, с цел да го разгледам и проуча. Първите 3-4 часа прекарах в ройна на село Баня на 7 км от Трън. Там имах невероятното удоволствие да премина през ждрелото на река Ябланица, всичко това е описано с подробности тук.

.....

И така, след като си отдъхнах малко се отправих незабавно към град Трън. Там реших да сляза за да вдъхна малко от атмоферата на градчето и да заредя със вода и шоколад, тъй като нямах никаква представа какво ме чака на следващият пункт за деня - а именно ждрелото на река Ерма.

И тъй речено - сторено. Паркирах баш на центъра, излязох от колата и ме обхвана едно топло, и приятно чуство. Градчето беше малко, тихо и спокойно. От тези, в които понякога много ти се иска да се забиеш за седмица - две след тежки дни в столицата, търсейки спокойтсвие, топлина и уют. Е, те това ми беше първото впечатление от градчето.

То се затвърди когато на 20 метра от колата се натъкнах на следната мила картинка:

Не знам за какво би било Вашето отношение към тази картинка, но ето какво аз изпитах вътрешно - топлина. Явно това градче е някъде между миналото и настоящето, там където няма злоба или омраза, и хората гледат с добро око на домашните животни около тях. Честно казано дори само тази снимка си заслужаваше целия ден. Надявам се само, ако някой жител на това градче, по някакви неведоми пътища се добере до този мой пост да не се почуства неловко. Моля Ви, недейте. Това си е малък бисер който трябва да цените.

След като отделих необходимото внимание на раницата си и попълних запасите, яхнях коня ... пардон ... искаше ми се да е кон, но беше само една кола. Нещо се бях размечтал ... и поех към ждрелото на река Ерма.

Когато стигнах се изненадах приятно. Мястото беше в процес на облагородяване и макар да не беше завършено имаше много приличен вид с детски площадки и места за пикник:

Отбелязах си наум че тук непременно трябва да дойдем с децата и поех по пътеката, към ждрелото. От информационната табела научих че, мога да се изкача и на едината от скалите над ждрелото, и реших със сигурност да го направя.

Ето малко снимков материал от самата разходката:

Първо се върви по една пътечка от ляво на реката. От тук се вижда едната скала доста добре.

След 5-10 минути ще прекосите по дървено мостче самата река:.

След като стъпите на дессният бряг има малко изкаване и ще стигнете до тунел, през който трябва да минете. Малко е страшничък може би. Поне аз не се чувствам комфортно в дупки с хиляди тонове скална маса над мен, но няма от какво да се безпокоите. Давайте смело напред, много е готино самото тунелче.

Отивайки от другата страна имате 2 опции. Да продължите по еко пътеката напред, или да завиете наляво и прекосите реката отново по друг мост за да качите скалата. Не се замислих и за миг ...

 Веднага щом стъпите на левия брчг започва стръмно изкачване. Не е много - ако не се лъжа няма 170 м денивелация, но ако сте със слабо сърце не го правете. Можете обаче да го минете с деца, нещо което аз направих още следващият уикенд, но за това по-надолу.

Сега следва малко снимков материал от изкачването и красотите които ще видите по пътя.

След изкачването по този път реших да сляза по другия, които води директно в една от махалите на елото и може да се ползва дори и и от хора със слаби сърца.

Слизайки долу установих, че имам един час за едно кафе, което изпих  най-голямо удоволствие заедно  кола на една сладкарничка в центъра. Когато поисках сметката, бях вече приготвил 3-4 лева по-нявик от софийските кафенета, но с приятна изненада установих че времето наитина беше спряло там и цената беше 0.5 + 0.7 = 1.2 лева. Почувствах се даже неловко въпреки че оставих 60% бакшиш .... нещо което не ми се е случвало май никога. Имам предвид размера на бакшиша де :-)

И тъй приключи един незабравим ден за мен. Прибирайки се в София, веднага намерих ентусиасти за повторение. Следва малко снимков материал от следващият уикенд, този път с деца на пикник и разходка по ждрелото на река Ерма:

Малко снимки и от върха:

И така съвсем неусетно минаха два уикенда, а аз не бях дори научил къде се намира нито как се качва връх Руй. Явно, не му беше писано 2013 да бъде изкачен ... поне от мен ...

Затова явно се налагаше да се върна пак тази година - 2014. Но за това, в следващият репортаж.