От Трън та на ... Руй ( season final )

Повлиян от мега сериалите по различните телевизии, реших че е време да сложа край на пътеписа си за Руй. Не защото не беше готино, а защото наистина тази година успях да сложа точка :-) Ето как стана това:

В началото на юни, (или беше юли)  решихме да направим малък поход заедно със 'зайците'. Речено сторено. Отправихме се към Руй, като подходящ първи връх за 6-7 годишни хлапета. От пътеписите бяхме научили, че в зависимост от пътя, който се поемем разстоянието е между 14 до 18 км отиване и връщане с около 1000 м денивелация. (Отличен за хлапета на тази възраст). Хубавото е че на 2/3 от разстоянието се намира една хижа, която може да предложи подслон при нужда.

И така отправихме сме към заветният връх през един хубав слънчев ден, в промеждутъците от порои, на които бе свидетел нашето отечество през тази година. Следващите няколко снимки са от този прекрасен ден:

Тъкмо успяхме да стигнем до хижата и да хапнем, когато бяхме връхлетени от проливен дъжд. Бяхме късметлии, защото се скрихме там. Но от друга страна, не успяхме да стигнем да върха.

Което между другото не беше зле, защото малчуганите се бяха уморили и една атака на върха би означавало носене на конче надолу за техните бащи, които поради възраста си имат проблеми с коленете. А проблемите както знаеме обичат пътя надолу, не нагоре ....

Та дъжда ни спаси... този път ...

Отчитайки, разочарованието обзело нашият сплотен колектив от неуспехът на операцията, реших, че този връх ще падне тази година. В резултат на което, издебнах малък промеждутък от време характеризиращо се с липса на дъжд и поех при първа сгода отново сам нагоре ...

Изкачването без малчуганите е леко скучно, но значително по-бързо. За този поход мога само да кажа че освен интересен е и поучителен. Разбрах защо въпреки че има слънце, може да ти бъде много студено в планинанта. Вятърът бе пронизващ и облаците буквално се гонеха по небето. Не беше чудно че по целият маршрут видях един единствен човек, който имаше работа - косеше. Други заблудени планинари не се намериха ...

Ето няколко снимки от този незабравим за мен ден:

В заключение:

 А. Добре е да се обадите на гранична полизия _преди_ да започнете с изкачването, ако не то бъдете благоразумни и си носете личните карти в това пътешествие.

 Б. Маршрутът до хижата е добър за 6-8 годишни деца. Не се притеснявайте за тях, а за себе си :-) 

 В. Дори и accuweather или синоптик.бг да казват че времето е добро и слънчево, проверявайте прогнозата за ветревете. Ако ви мързи, носете си много топли дрехи дори в разгара на лятото

И така равносметката:

2 години и 4 пътувания 'до там и обратно' за нито едно от което не съжалявам :-)  Надявам се и тези от Вас които някога ще минат по тези места, да намерят нещо за себе си. 

Така както аз успях....

КРАЙ ....