Но ако искате да застанете на най-високото място на Родопи планина, не трябва да се опитвате да изкачвате Голям Перелик а малко познатият Широколъшки Снежник, или още познат като връх Орфей. Той е висок 2188м, т.е. с 3 метра по-нисък от гореспоменатият първенец.
И така как се получава така че ако застанете на този по-нисък връх дефакто ще бъдете най-виоко в Родопите? Това е така поради факта че на Голям Персенк има военна база на самият връх. Това означава че ако се изкачите до там няма да можете да стъпите на самият връх а на няколко метра под него, което за мен си мажорно прекарване.
За сметка на това връх Орфей е достъпен и има невероятна панорама, такава каквато не можете да видите от Голям Персенк.
След всичко казано дотук у мен буди недоумение факта защо все още държат Голям Персенк да бъде част от програмата 10-те най-високи върха на БТС. Моето мнение е че той трябва да бъде заменен с връх Орфей.
Това е именно и темата на следващият снимков материал. Изкачването на връх Орфей.
То започна една сутрин през 2012, когато аз и синът ми пристигнахме в село Гела, най високото село в Родопи планина. Много китно и сгушено селце. Но поради факта че беше неделя и жив човек не се виждаше никъде имахме затруднения да открием коя пътека да поемем. След кратко лутане и жокер обади се на приятел с роднини в това село, разбрахме за кой е най-бързият маршрут. От селото нагоре към Тракийската крепост и после пак само нагоре.
Та поехме по пътя нагоре. Стигнахме до крепостта и разбрахме че тази крепост е интересна най-малкото с факта че е най-високата тракийска крепост на цели 1850м над морското равнище. Тук има повече информация за самата крепост, която определено заслужава да се посети: инфо
След кратък отдих продължихме напред. Оказа се обаче че дори и да е имало някога пътека, то вече я нямаше и бродехме в дън горите тилилейски. Тук таме се виждаха следи от копита, на сърни и глигани, не видяхме на мечка, но и не исках :-) Ако вървите само нагоре и не му мислите много със сигурност ще достигнете върха, макар и да си е малко страшничко ... Но пък е много красиво, затова ви препоръчвам именно този маршрут.
Стигайки до върха, не може да не се насладите на великолепната гледка от която се виждат целите Родопи, както и околните планини - Пирин и Гоце Делчев. Гледката, красотата и девственоста на мястото е еднаж! Туристи почти нямаше освен един Варненец пътуващ от единия край на Родопите до другият и разчитащ на подслон на неговата палатка, и едно куче, което се беще присламчило към него от последната хижа. Та от него разбрахме, че на около 30 км от върха все още има мечки които си се разхождат в дън горите тилилейски. Научавайки този факт не бях вече толкова убеден дали съм взел правилното решение да изкачим със сина ми Орфей през най-гъстите гори, но това вече си беше сторено.
След 1 час съзерцание поехме надолу по маркирания път към хижа Ледница и село гела. Пътят е добре маркиран и лесен и няма как да се изгубите. Но е по-дълъг. Двойно. Така че Вие си решете как да стигнете до върха. Аз горещо препоръчвам нашият маршрут, за по-склонните към авантюри.
Ето и малко снимков материал :
No comments:
Post a Comment